| Раснал Марко, раснал, та пораснал, | 1 |
| та дораснал до седъм години | 2 |
| и излезнал телци да си пасе. | 3 |
| Изкарал ги към синьо езеро, | 4 |
| тамо слуша писък на детенце — | 5 |
| oйде Марко, де се гласно чуе, | 6 |
| виде Марко детенце у люлкя, | 7 |
| с шъпа го е водица напоил, | 8 |
| с клончета му, бре, сенкя направил | 9 |
| и Марко легна под люлкя на сенкя. | 10 |
| Ето иде Вила самодива, | 11 |
| кига виде Марка дека лежи, | 12 |
| отдалек е Марко съгледала, | 13 |
| закиньи се Марка да убие. | 14 |
| Из пелени дете проговори: | 15 |
| — Немой, мале, той ми е побратим, | 16 |
| той ми с клонче сенчица направи | 17 |
| и със шъна водица напои. — | 18 |
| Проговара Вила самодива: | 19 |
| — Он не може побратим да ти бъде, | 20 |
| дор не суче млеко самодивско. — | 21 |
| Кига Марко самодива виде, | 22 |
| рипна Марко далек да си бега. | 23 |
| Самодива не него говори: | 24 |
| — Постой, постой, маленко момченце! | 25 |
| Откъде си и отдека си ми? | 26 |
| Очеш Гюрга сестра да ти стане? — | 27 |
| Отговара Марко Кральевичи: | 28 |
| — Та я сам си от Прилепа града, | 29 |
| по име съм Марко Вълкашинов, | 30 |
| Вълкашинов Марко Кральевичи, | 31 |
| очем Гюрга сестра да ми стане. — | 32 |
| Отговара Вила самодива: | 33 |
| — Не може Гюрга сестра да си стане | 34 |
| дор не съчеш млеко самодивско. — | 35 |
| Легна Марко на гърди самодивски | 36 |
| и засука млеко самодивско, | 37 |
| суче Марко от левата гърда. | 38 |
| Проговара Вила самодива: | 39 |
| — Вала тебе, Марко Вълкашинов, | 40 |
| я подигни тоя бели камник, | 41 |
| да видиме юнак станал ли си. — | 42 |
| Марко дига тоя бели камик, | 43 |
| едва го е от земня покренал. | 44 |
| Проговара Вила самодива: | 45 |
| — Ела, Марко, още малку сисай. — | 46 |
| Марко легне на гърди самодивски | 47 |
| и засука от десната гърда, | 48 |
| суче Марко от лева, от десна, | 49 |
| па подигна тоя бели камик | 50 |
| та го върльи три сахата место. | 51 |
| Проговара Вила самодива: | 52 |
| — Стига ти е толку юначество, | 53 |
| като тебе равен юнак нема. | 54 |
| Ка се видиш, Марко, у неволя, | 55 |
| че повикаш Гюрга посестрима, | 56 |
| секо време помощ че то дава... | 57 |
| .............................. | |
| Стана Марко юнак над юнаци, | 58 |
| ала нема сабя спроти себе, | 59 |
| нито има коня спроти себе... | 60 |
| Минало се колку годин време, | 61 |
| било еднъж у света Неделя, | 62 |
| у Стамбула телялье ечали, | 63 |
| ечали са, сабя продавали, | 64 |
| остра сабя, сама що се дипли, | 65 |
| що се дипли дванаесе пъти, | 66 |
| що се вие, на сглабове крие, | 67 |
| що се вие, у пазука крие. | 68 |
| Дочула е Гюрга самодива, | 69 |
| самодива, Марку посестрима; | 70 |
| щом дочула, у Прилеп отишла | 71 |
| и на Марка Гюрга преказала: | 72 |
| — Леле, Марко, мили побратиме, | 73 |
| у Стамбул се остра сабя дава, | 74 |
| остра сабя, Марко, дипленица, | 75 |
| що се дипли дванаесе пъти, | 76 |
| що се вие, на сглабове крие, | 77 |
| що се вие, у пазука крие, | 78 |
| що си сече дървье и каменье, | 79 |
| на замани студено железо. | 80 |
| Цена ю е, Марко, яко скъпа, | 81 |
| яко скъпа — три азни дукати, | 82 |
| четвъртата сè ситни рубета. — | 83 |
| Пойде Марко на Стамбула града. | 84 |
| Ка си стигна у Некюпа града, | 85 |
| у Некюпа некюпска вдовица, | 86 |
| — кой я види, секи я залиби, | 87 |
| ем залиби, ем па я засака — | 88 |
| а вдовица никога не зима | 89 |
| дор си юнак кула не направи. | 90 |
| Сви юнаци кула направили, | 91 |
| деньем права, нощем кула пада... | 92 |
| Ка пристигна Марко Прилепчанин, | 93 |
| ка пристигна у Некюпа града | 94 |
| и си виде некюпска вдовица, | 95 |
| ка я виде — очи си остави, | 96 |
| не се сети за Стамбул да иде, | 97 |
| да си купи сабя дипленица, | 98 |
| а остана край Некюпа града, | 99 |
| да си прави кула от каменье. | 100 |
| Нече Марко с юнаци да прави, | 101 |
| сам я прави, боже сам я дзида — | 102 |
| извишил е кула нависоко, | 103 |
| ала не може Марко да доправи, | 104 |
| не му стига един бели камик, | 105 |
| не му стига, та да я завърши. | 106 |
| Па си яна тая враня коня, | 107 |
| та преплива през река Дунава, | 108 |
| та отиде у пустото Влашко, | 109 |
| там намери тоя бели камик, | 110 |
| понесе го за Некюпа града... | 111 |
| Посретна го Гюрга самодива: | 112 |
| — Бог убил те, Марко побратиме, | 113 |
| що си правиш, у Стамбул не идеш | 114 |
| да си купиш сабя дипленица? | 115 |
| Там я купи един Църни Арапин | 116 |
| и отиде у Некюпа града | 117 |
| да си земе некюпска вдовица. — | 118 |
| Ка си дочу Марко тия думи, | 119 |
| пущи камик, у Дунава падна, | 120 |
| па си стегна своя враня коня, | 121 |
| то отиде у Некюпа града. | 122 |
| Ка погледна горе на кулата, | 123 |
| тамо седи некюпска вдовица | 124 |
| и до нея Църна Арапина, | 125 |
| на шия си ръце прекърстили... | 126 |
| Ка ги виде Марко Кральевичи, | 127 |
| ка ги виде, дори им завиде — | 128 |
| наведе се, та си камик дигна, | 129 |
| та го върли със сè своя сила, | 130 |
| та удари Църна Арапина — | 131 |
| Арапина от кулата падна. | 132 |
| Извали му сабя дипленица | 133 |
| и отреза Арапската глава; | 134 |
| оплени си сабя дипленица, | 135 |
| развърте я налево, надесно, | 136 |
| та погуби некюпска вдовица | 137 |
| и погуби си добри юнаци, | 138 |
| и удари у каменна кула, | 139 |
| надве се е кула препукнала, | 140 |
| препукнала, още пререзала... | 141 |
| Па се качи коню на рамене | 142 |
| и потегльи за Прилепа града... | 143 |
М. Арнаудов и др., Българско Народно Творчество,
т. 1 (София 1961), стр. 124-8.
See the discussion of this text
